Моята държава
пролог
Идеята
"Тати, не можем ли да се съберем петстотин души да си направим нормална държава и да ги оставим тези... "- Павел, десетгодишен по това време, син на Игнат кан, след поредните безумни избори през 1994 година.
Хроника
Заглавие в национален всекидневник,февруари 1998 година:"Игнат кан обяви новата държава".
Събитието
10 февруари,1998 година. Агенция "Балкан". Пресконференция. Обявено е основаването на нова българска държава на нормалните хора.Основател и суверен - Игнат кан.
Въпрос на журналистка: "А колко души сте във вашата държава?"
Отговор: Засега съм сам. А да сте виждали орел в ято?
Коментар
Поредният луд? Мания за величие? Категорично не. Все пак става дума за държава на нормалните хора. На горди и мислещи. Макар, че е необходима малко лудост,з а да бъдеш свободен.
А може би шега? Не.
На тази територия по-голям майтап от странното обществено образувание, наречено "република" и най-гениалният шегаджия не може да сътвори. Майтап отгоре до долу и отдолу догоре.
Отгоре странен цар-републиканец, комунисти-демократи, малцинствени
тарикати. Отдолу - тълпи, искащи си съответно царя, другаря, земята в реални граници и земята в нереални граници. На дядо си ралото, на баба си хвърчилото. Напоследък си искат и пъдаря.
Отгоре - хитряги, еманация на въжделенията на онези отдолу: "И аз да съм, и аз ще крада". Отдолу: "Ама защо вашите, нека крадат нашите!" Отгоре: "Нищожества, придаващи си вид." Отдолу, безмозъчни, придаващи им вид. И т.н. - от долу - отгоре,отгоре-от долу...
Местата на събираемите се разместват. Сборът си остава същият. Закон.
Весела работа.
После: Олеле, мале!
Бай Рангел: "Ама той царят ни излъга! Бай онзи: Ама те ни... А бе вие да не сте моми, бе? "Ама той ми обеща,че само...пък взе, че..."
Майтапи! На голо!
Една позната журналистка: "Я махни тоя майтап от г...ми!"
А, стига толкова майтапи!
Малко антидемокрация: Ян Хус на кладата. Възрастна жена носи наръч
съчки. Добавя ги към кладата. Гласува. Вик от кладата: "О, свещена простота!" Добавяме - и опасна. Интересно,м оже ли невежият да гласува
примерно за или против "Теорията на относителността". Жална и майка на тази теория!
С коментара дотук. Засега.
Географски и политически характеристики на държавата на
Игнат кан
Територия: територията на днешната Република България.
Население: Двама. От основаването до момента е нараснало два пъти.
Забележителен демографски бум.
Политическо устройство: Игнат кан и мислещи хора.
Официална религия: Бог Разум
Външна политика: мирно паралелно съществуване с местното население на принципа: "По-малко любов, повече добро държане",както казва Кърт Вонегът.
Следва
Некрасов
Аз не вярвам на бог и на цар,
но пред моята родна земя коленича
и се моля:
Моя кървава майко,
дай ми Страх,
страх от позора.
Дай ми Срам -
да не бъда предател.
Дай ми Сила -
за да бъда твой син!
Закърми и мен като тях -
прадедите,бащите,
с непокорния дух на българина.
Ние,които живеем на тази земя,би трябвало да бъдем общество.Общество,в което ще взема участие всеки един от нас,за да намерим заедно разумното за всички решение.Не само за днешния ден,но и за утрешния.
Ние,които живеем на тази земя,не сме вечни.
Би трябвало да оставим поне глътка надежда и за идващите след нас.Поне трошичка вяра,че човекът не е само добре окомплектована с вещи биологична единица.
Ние,които живеем на тази земя,взаимно се мамим.Убедени сме,че именно в това се състои чудотворната демокрация.Че взаимната измама води към благоденствието.
Ние,които живеем на тази земя,забравихме за Съзиданието.Подменихме го с Продаването.Разпродаваме всичко - чест,достойнство,бъдеще.На сергията на човешкото падение всичко има цена - в зависимост от курса на долара.
Ние,които живеем на тази земя,постепенно се лишаваме от една особена човешка радост - Радостта от Съграденото.
Лишавайки се от тази радост,бавно губим човешкия си образ.Неусетно от "мислещи хора" се превръщаме в "продаващи хора".Разкъсали помежду си духовните връзки на Общото Съзидание,фанатично се стремим към пещерното си начало - всеки срещу всички.От общество се превръщаме в сбирщина.
Ние,които живеем на тази земя,сами родихме "ограбващия човек".И го издигнахме в култ.Човешкият разум отстъпи на
примитива с тоягата.Нашето овчедушие му създаде самочувствието.Нашето овчедушие му позволява да граби и разрушава,да разпорежда и насилва,да поликантства и хитрува.
Нашето овчедушие ни приспива и заблуждава,че някой друг ще свърши нашата работа.
Ние,които живеем на тази земя,се лутаме в различни посоки.
Махалото на нашето овчедушие ни люшка.
Наляво-надясно.
От запад-на изток.
От избори-на избори.
От пусто-в празно.
Махалото на нашето овчедушие ни унася.
Сладка е бялата смърт.
Трябва да се събудим.
Час по-скоро!
Живи сме още,Дяконе!
И те помним!
И тачим!
И пред делото ти глава скланяме!
И думите ти повтаряме!
И като по-голям брат се учим на що е
правда.
И кривиците си оглеждаме.
И никой от теб по-велик не може да е!
От робия на робия върви Българско.
От един изедник отърве ли се,
десет други го връхлитат.
А колцина са сърцата мъжки
от робията да го отърват?
А колцина са робите,що свобода искат?
Както ти беше казал:
"Поискай и ще бъдеш свободен"
И сега смутно е времето по земята ни.
Бивши и нови изедници - търгаш-демократи
плячкосват,продават народното.
Лъскави.
Учени.
Алчни.
За валути.
Не за левове.Левът - лъв значи сила!
Без Левский!
Левский - народен работник.
Може ли езикът да се обърне
и да изрече -"народен бизнесмен"?
Левский - организатор.
Мениджър?
Срам топи сърцата ни пред теб.
Гняв се надига.
Подкупни управници.
Чиста и свята република?
Башибозук в лъскави лимузини.
Ограбен труд.
Чиста?
Хора в мизерия.
Свята?
"Народни избраници" - празнодумци.
Република?
Цветни парцалчета - политици.
Панаир на бездарници.
На колко цвята ти делеше Българско,
Дяконе?
Реституция.
С половин век назад?
С пет века назад?
Монархия.Цар.
"...То и сега си имаме султан."
Орди от насилници.
Къде са мъжете български?
Просяци.
Ще спасиш ли с просия един народ?
Проституция.
"Българска майка юнашка?"
Накъде върви Българско?
Към Европа?
Карлово е в Европа.
От векове наред.
Към Америка?
Не с учени хора,а с "бакалаври",
"магистри".
Не с култура,а с "шоубизнес"?
А на какъв език ще четем тефтерите ти,
Дяконе?
Срам!
Гняв!
Къде са мъжете български?
Роби.
Умни.
Мъдруват.
Не се занимават с политика.
Твоето политика ли беше,Дяконе?
Политика ли е,когато те грабят,
да се защитиш?
Да защитиш детето си.
Да защитиш слабия.
От "бизнесмена".
От насилника.
Политика ли е да си човек?
Къде са мъжете български?
Има ни,живи сме още,Дяконе!
Отиваме да запазим Българско.
Не бакалаври,не мениджъри,не бизнесмени,
а люде.
За да не ни е срам.
От тебе.
За да те заслужава Българско.
Че никой по-велик от тебе не може да е!