Краят на 1991 година.Поредната конференция на Съюза на държавна сигурност (СДС).Тогава тази сбирщина от котерии си беше поставила задачата смяна на СИСТЕМАТА.Бях там.Слушах ги.В кулоарите попитах тогавашния баш сменявач на системата - министър-председателя Филип Димитров:
- Добре,като ще сменяте тази система,с каква друга система ще я замените?Имате ли някаква концепция,как да устроите новата държава?
Зад многодиоптърните очила ме гледаше Нищото.Отговор не последва.Вместо него се обади един новоизлюпен седесар - философ,доскоро изповядващ искрено марксистко-ленинските теории:
- Игнате,стига с тия комунистически думи - концепции,системи...
И така нататък.
"Смутено потръпнах и стана ми тежко ",както е казал поетът.
Тогава започнах полека,човешки да обяснявам,че и курник да си построиш на село,трябва някаква концепция.Отсреща ме гледаше тъпо нищото.На него не му беше ясна отговорността.
Та по тоя случай

Две молекули познание от теория на системите

Същностна дефиниция
Системата представлява съвкупност от елементи и връзки между тях.
Но това все още не е система.Това е множество.За да има система,е необходимо да има цел на съществуване на това множество от елементи и връзки между тях.Учените го наричат критерий за съществуване на системата.
В обществото системата се нарича държава.Ако няма цел се получава псевдодържава или имитация на държавност.
Всяка система създава и своя защита,която да гарантира нейното съществуване при външни и вътрешни въздействия.Онзи,който си постави за цел да разруши определена система,трябва да познава тази защита.Всяко дилетантско въздействие върху определена система води до нейни уродливи мутации.
Дотук с теория на системите.
Държавата на Кради Баба и 240-те разбойници с всичките и отличителни характеристики  е една мутирала комунистическа система.
Казах.