Ядовитото слово - словото на гнева,понякога грубо,вулгарно,не гали ушите.
Всъщност,ядовитото слово е словото на ежедневието - "абе,я си..."
Антагонизъм на ядовитото слово е почтеното слово.
В почтеното слово важи максимата - "Да поговорим със свинята."Нещо от рода на:"Уважаема госпожо свиня,това което вършите е свинско."Грешка в доброто общуване!Би трябвало да се каже по така. - "Многоуважаема госпожо свиня,във вашето свинство има нещо рационално.Ако погледнем положително на нещата,свинщината ви е много интересна."
Всичко това са свинщини на така нареченото разумно слово.Свинщината на разумното слово прави невъзможно нормалното слово.
Парафраза на Макс  Фриш - из "Дневници" - Най-голямото оръжие на мръсника е нашата лоялност.
Нашето възпитание да не наричаме нещата със собствените им имена,да се държим като възпитани хора,да не употребяваме груби и вулгарни думи.
Мечтата на Мръсника!
Когато ние изпълняваме тези негови предписания,ставаме равни с него.
И ако искаме да сме Хора трябва да кажем на Мръсника - ти не си господин свиня.Ти си Мръсник.
Това е ядовитото слово.
С него започва всичко.
С него започва раздялата с Мръсника.И с неговите правила за "добро" поведение.С него изказваме несъгласието си ,че ние нямаме нищо общо със мръснищината   му.
Промените не започват с мили думи.
Първата крачка към свободата е да употребиш мръсна ( според мръсника) дума,точна и ясно определяща го в пространството на човешката етика.
Всяка битка започва с ясно дефиниран противник.
Нека дефинираме противниците на българския род .
С ядното слово Крадци.
Всички други синоними на мръсотията и некадърността след тази дефиниция са позволени.
Не уважавай правилата на Мръсника.Той ти ги е създал,за да те използва.
За своя задник.
Не ги спазвай.
Дори Мръсникът да ги е нарекъл закон.
За да не му станеш съучастник.
Казах.

Харесвам интелигентно казаните осмъртяващи думи. Думи-убийци! Радвам ти се, инженере!

Щом сме съгласни с една терминология,нека я развиваме.Има хляб в тази работа!

Изглежда лесно, пък тези, които чакат и ще ми ги купят скъпо, все не мога да ги напиша.
Поздрави!

Буен,работещ на Сточна гара като хамалин,жаден да знае и да може.Вечерите прекарвах в "Бамбука",сам или с приятели.Всъщност там без приятели не можеш да останеш.То беше едно истинско парижко кафене на София.Пиеше се много.Но интелигентно.Докато си пиеш ромчето,можеш да слушаш рецитала на пиян артист по стихове на Пеньо Пенев.Можеш да слушаш със зяпнали уста литературните "разбори" на бай Йохан - тънък познавач на Достоевски и Толстой.И т.н.
Една вечер попаднах сам в едно сепаре, в компанията на зрели,начетени,интелигентни мъже - бохеми.Започна се някакъв разговор.На тема литература.Естествено,взеха ме на мезе.Попаднах в ситуация,в която казах - Може би не намирам думи да се изкажа правилно.Тогава се обади единственият мълчаливец в компанията - възрастен художник с къса побеляла брадичка.Каза го бащински и приятелски - Ти трябва да се научиш да се изказваш.Трябва да намериш точните думи.Само животното няма възможност да се изкаже.
Не каза нищо повече.Но това беше най-полезния урок за мен.Оттогава се смятам задължен да търся думите и да ги намирам.
Остарявам,а помня тези думи.
Колкото са по-хубави и силни думите ти,толкова по-трудно ще ти ги купят.Онези,които имат пари да купят думи,не се нуждаят от искрени и силни.
Поздрави!

разбираеми са!
И се четат, възприемат с лекота!
Благодаря!

Ако си забелязъл, аз винаги използвам мръснишки думи за мръсниците ...
юдо-ислямисти, мургави-расисти, юдо-хазари и т.н. са чисто мои творения.

Никакви евфемизми, никакви фризирани слова, никакви лиготии ...