Беше мой добър приятел.Чиновник от обединение.Добър приятел е условно казано.
Знаеше ползата от целенасочената ми работа и умело се прилепваше към нея.
Помня много разработки - рационални и ефективни.За тези разработки се получаваха пари.Няма да му забравя ръчичките,когато разпределяше сумите.Химикалчето между пръстите.Цифричките,които изписваха тези ръчички,срещу съответното име на Работилия Човек.
Срещу неговото име винаги стоеше най-голямата цифра.
И сега ги виждам тези ръчички.Треперещи,изписват срещу своето именце най-големите сумички.
Нищо ново,но нещо страшно - крадливите ръчички откраднаха идеята за демокрация,за нормалност.Крадливите ръчички убиха единственото човешко качество - труда.
А всъщност може ли някой да ми каже друго човешко качество освен труд.
Разликата между човека и животното е тази,че човекът преобразува природата и създава нови нейни форми.Животното само ползва продуктите на природата.
Крадливите ръчички ползват само продуктите на чуждия труд.Те няма нищо общо със съзиданието.
И досега.
Казах.

"Крадливото сърце?"
Пари ли ще са, съдби ли ще са, драго му е и е свикнало да задига /краде/ опропаставя.

благодаря ви!

къдели сега ще сме!Нещастна България!

Някъде много,много напред.Усмихнати,нормални хора.Радващи се на труда и живеещи от него.