Ние,които живеем на тази земя,би трябвало да бъдем общество.Общество,в което ще взема участие всеки един от нас,за да намерим заедно разумното за всички решение.Не само за днешния ден,но и за утрешния.
Ние,които живеем на тази земя,не сме вечни.
Би трябвало да оставим поне глътка надежда и за идващите след нас.Поне трошичка вяра,че човекът не е само добре окомплектована с вещи биологична единица.
Ние,които живеем на тази земя,взаимно се мамим.Убедени сме,че именно в това се състои чудотворната демокрация.Че взаимната измама води към благоденствието.
Ние,които живеем на тази земя,забравихме за Съзиданието.Подменихме го с Продаването.Разпродаваме всичко - чест,достойнство,бъдеще.На сергията на човешкото падение всичко има цена - в зависимост от курса на долара.
Ние,които живеем на тази земя,постепенно се лишаваме от една особена човешка радост - Радостта от Съграденото.
Лишавайки се от тази радост,бавно губим човешкия си образ.Неусетно от "мислещи хора" се превръщаме в "продаващи хора".Разкъсали помежду си духовните връзки на Общото Съзидание,фанатично се стремим към пещерното си начало - всеки срещу всички.От общество се превръщаме в сбирщина.
Ние,които живеем на тази земя,сами родихме "ограбващия човек".И го издигнахме в култ.Човешкият разум отстъпи на
примитива с тоягата.Нашето овчедушие му създаде самочувствието.Нашето овчедушие му позволява да граби и разрушава,да разпорежда и насилва,да поликантства и хитрува.
Нашето овчедушие ни приспива и заблуждава,че някой друг ще свърши нашата работа.
Ние,които живеем на тази земя,се лутаме в различни посоки.
Махалото на нашето овчедушие ни люшка.
Наляво-надясно.
От запад-на изток.
От избори-на избори.
От пусто-в празно.
Махалото на нашето овчедушие ни унася.
Сладка е бялата смърт.
Трябва да се събудим.
Час по-скоро!
Живи сме още,Дяконе!
И те помним!
И тачим!
И пред делото ти глава скланяме!
И думите ти повтаряме!
И като по-голям брат се учим на що е
правда.
И кривиците си оглеждаме.
И никой от теб по-велик не може да е!
От робия на робия върви Българско.
От един изедник отърве ли се,
десет други го връхлитат.
А колцина са сърцата мъжки
от робията да го отърват?
А колцина са робите,що свобода искат?
Както ти беше казал:
"Поискай и ще бъдеш свободен"
И сега смутно е времето по земята ни.
Бивши и нови изедници - търгаш-демократи
плячкосват,продават народното.
Лъскави.
Учени.
Алчни.
За валути.
Не за левове.Левът - лъв значи сила!
Без Левский!
Левский - народен работник.
Може ли езикът да се обърне
и да изрече -"народен бизнесмен"?
Левский - организатор.
Мениджър?
Срам топи сърцата ни пред теб.
Гняв се надига.
Подкупни управници.
Чиста и свята република?
Башибозук в лъскави лимузини.
Ограбен труд.
Чиста?
Хора в мизерия.
Свята?
"Народни избраници" - празнодумци.
Република?
Цветни парцалчета - политици.
Панаир на бездарници.
На колко цвята ти делеше Българско,
Дяконе?
Реституция.
С половин век назад?
С пет века назад?
Монархия.Цар.
"...То и сега си имаме султан."
Орди от насилници.
Къде са мъжете български?
Просяци.
Ще спасиш ли с просия един народ?
Проституция.
"Българска майка юнашка?"
Накъде върви Българско?
Към Европа?
Карлово е в Европа.
От векове наред.
Към Америка?
Не с учени хора,а с "бакалаври",
"магистри".
Не с култура,а с "шоубизнес"?
А на какъв език ще четем тефтерите ти,
Дяконе?
Срам!
Гняв!
Къде са мъжете български?
Роби.
Умни.
Мъдруват.
Не се занимават с политика.
Твоето политика ли беше,Дяконе?
Политика ли е,когато те грабят,
да се защитиш?
Да защитиш детето си.
Да защитиш слабия.
От "бизнесмена".
От насилника.
Политика ли е да си човек?
Къде са мъжете български?
Има ни,живи сме още,Дяконе!
Отиваме да запазим Българско.
Не бакалаври,не мениджъри,не бизнесмени,
а люде.
За да не ни е срам.
От тебе.
За да те заслужава Българско.
Че никой по-велик от тебе не може да е!