Диша е сърбин.Живял е в някоя от столиците на бивша Югославия.После,ще не ще се премества в Белград.По понятни причини.Някои ги наричат геополитически.
В Белград Диша беше директор на предприятие.Инженер.По време на ембаргото му помагах да снабдява предприятието си с електроди и метали.Всичко беше точно,човешко...Проблеми нямахме.
Не мога да забравя как Диша товареше  в собствената си кола безумно малките,в сравнение с официалния крадлив бизнес,количества метал,за да оживее неговото предприятие.

И по-далече.Някога преди много години ни гостуваше сърбин на име Александър.  Простоват,готин,ухилен.Бяхме го кръстили Александър от зелената ливада - имаше такъв филм.Александър беше част от нашата луда-млада компания.И се радваше на всичко,в което го въвличахме.
Едва ли някой може да ни скара.

Диша,и пак да те поставят в ембарго,и пак да те бомбардират,ела отново при мен,ще ти помогна.
Ние не сме луди,ние сме нормални.

Меджит Кахримани,албанец от Скопие:"Г-н Игнат,то тая война е лудост.Тя няма да свърши сто години.Па я волим да пием со сите по едно каве,па да си кажем по човешка дума.А то,то е лудост!"Меджит също е инженер.Просто човек.
Мисля,че между Меджит и Диша няма разлика.Както и между мен и тях.
Останалото е играта на Мръсниците.
Казах.