"Ние бяхме от лошите в баснята,
щом бе да мислиш бе срам и петно,
за властта бяхме долна пасмина,
врагове от подривно звено"
Из поемата "Орландовски хъшове"
Захари Кръстев



Преди 29 години на 31 март 1979 година,за първи път нощувах в килия.Килия на Държавна сигурност.
Абе,беше впечатляващо.Слугите на бащите на днешните управляващи ме бяха прибрали на тихо,
малко,"уютно" ,бетонно местенце.Казаха ми,че ще имам възможност да размишлявам.
Размишлявах.По техните закони бях вътре с двата крака.По членове 108 и 110 от Наказателния кодекс ме чакаха дълги години за размишление в затвора.
Бая размишлявах през този ден.Чудех се какво знаят и какво не знаят.
Е,размислих  - каквото знаете,това е.
Пък да става каквото ще.
Вярно било,че мълчанието било злато.
И друг път съм го казвал - тъпи,тъпи ченгета.
Ден за размисъл -  как стана така,че  изтърсаците на тъпите политбюровци отново безчинстват в България.Нагли,мръсни,некадърни.И крадливи като бащите си.
Казах.

                                                      

стана така, че мнозина изгубиха принципите си. дори и тогавашните "лоши" са имали някакви "правила", а днешните правила са егоцентрични. няма за кога да се пренаписват правилата, а човек просто трябва да се опита да започне с промените...

прав си,че тогавашните "лоши"действително имаха правила.И така беше по-лесно.Знаеш къде е чертата и какво те чака,ако я преминеш.
За "правилата на мръсника" ще поговорим и попишем по нататък.
Прав си,няма смисъл да се пренаписват.Просто приемаш свои правила и живееш по тях.Правилата на Човещината.
И пак ще си говорим.